| Tuesday, July 18, 2006 |
| 'Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото' |
 Явно манията на тема 'Малкият принц' ме е обвзела, така, че ще пусна отново подобен пост. Но този път с друг мои любим герои. Които е много умен. Всъщнсот, той научава малкият принц на много неща. Е, да не бавя- говоря за лисугера. Мисля, че ще ви стане ясно какво имам впредвид, като цитирам този толкова интересен персонаж.
' Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.
~~~~~
И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.'
Какво чуствате, прочитайки този текст?
ПП: Смених си песента, и най-веероятно това е предпоследният ми пост в този блог за месец (;
Двуцветко...
|
posted by Спасителят в ръжта @ 10:10 AM  |
|
| 3 Comments: |
-
мене ме избива на спомени от тази книжка..
и не е ли лисица?
-
Лисугер е, без съмненеие :P
-
Оооо, този пасаж...
Респект, Иво, респект...
Че си го оценил. А книгата е страхотна, да. Някой, мисля че беше майка ми, беше казал, че трябва да се прочете три пъти в живота, защото всеки път се открива по нещо невидимо преди. Странно, но факт
|
| |
| << Home |
| |
|
|
|
| За мен |
|
Name: Спасителят в ръжта
About Me: Невидима щриха, притежаваща звезди, които умеят да се смеят...
|
| Чатбокс |
|
| Чужди истории |
|
|
| Забравени усмивки |
|
| Милион звънчета |
|
| Powered by |
 |
|
мене ме избива на спомени от тази книжка..
и не е ли лисица?