Когато погледна в огледалото виждам само празнота...
Пфу *пада на замята реейки въздух към тавана* Наистина! *Няма желание да се изправи* Под ягодите!
Какво става, когато всичко се обърка и се обръща на 181 градуса? Какво правиш тогава?
Не знам защи стана така... Нито съм искал... Напоследък... Нищо не върви... Нищо, в буквалния смисъл на думата, състояща се от Н, И, Щ, О. Спъвам се във всичко, което опитам да направя. Изгубих приятелства, изгубих неща, които бяха ценни за мен, изгубих неща, които ми помагха да продължа...
А сега какво?
Кога всичко ще тръгне по нормалния си път? Кога? Излишни въпроси няма, но излишни отговори - винаги...
И, за всички, които се чувствате като мен... Тук идва, единствения и неповторим гайд пауърд бай зори енд иво...
10 начина да се спасиш от тъгата
*Библи отека - Спокойствието, миризмата на книгите и факта, че викането е забранено създават пълната хормония, която някой иска. Според много учени, Библи отеката е мястото, където спокойствието се насъбира и се влива в поредния влязал. Ако комбинираш всичко това и с хубава книга, можеш да прекараш часове там и да забравиш тъгата.
*Комедия - Ядейки семки и превключвайки телевизията попадаш на... АХА! Комедия. Заглеждаш се без да искаш. Харесва ти. Смешните сцени, обединени със смеха на публиката, който прозвучава всяка минута, правят комедиите много добър начин да не бъдеш тъжен.
*Шоколад - Можем да кажем много неща за шоколада, но само някои ще са наистина важни. Млечен. С ядки. Със стафиди. Бял. Аеро-шоколад. Шоколада е лекарство. Изплези се на зъболекара и си купи шоколад.
*Музика - Тежък ден. Идаваш вкъщи без желание в нищо. Веднага се хвърляш върху дивана. И какво? От някъде дочуваш музика. Стига да е точната музика можеш да се изправиш на крака и да танцуваш като клоун. Блаженство...
*Приятели/Семейството - Приятелите са дарба и проклятие. Но почти винаги споделят умните си мисли и те карат да се чувстваш добре. Какъв по-добър лек за тъгата. Семейството помага също. Но и пречи.
*Любов - Любовта е по-силна от всичко. Хепи жалентайнс Дей! *хвърля навсякъде арометзирани картички във формата на сърце.
*Излизане/Лутане из града - Градът... никога няма да те изостави. Слава не града! Слава на града!
*Пишене - Захсто не си запишеш мислите на хартия. Защо не измсилиш стихотворение? Защо не напишеш разказ? Защо не вложиш всичките си чувства в молива и парчето хартия? Ще ти олекне.
*Взиране в небето/ звездите - Отваряйки прозореца и взирайки се в облаците или звездите, аз мечтая... Фантазирам и летя... Правя всичко което си поискам. Измислям си форми...
*Десетия начин се крие в сърцето ти. Намери го и ще бъдеш щаслив.
А ти? Тези неща, случили ли са ти се в миналата седмица? Ако отговора е Да, значи си щастлив, повярвай...
Отдавна ми се искаше да пусна пост, всеки път са различна тема. Няма да се опитам да събера всичко в един пост. Само ще кажа, че всичко се обърна на 180 градуса. Но все още не знам дали положитеелно или негативно. Зависи от кой ъгъл го погледнеш.
Няма да пиша дълъг пост, исках само да пусна тази песен, на която случайно попаднах :)
XYP - Body to body
Oh my, I just can’t stop looking. The way you move like that across the floor. That body looks kind of deadly. Just slide on over And let me see some more.
No, it's not going down like that. Work a little harder, boy. Gotta make a good impression now. Move up, get closer. What you’re waiting for?
I’m gonna drive you crazy. The way I shake it baby. Just bring your hip to my hip, Don’t trip when I whip you up. Right up into a frenzy. Get body to body can we? Just do this hip to the hip. Don’t trip come and touch it’s… Hot, hot, hot!
Oh my God, I think I love her. She’s so on fire I just got to know does that, body travel oooohhh. Would you bring it over here Baby you look good to go.
No, it's that going down like that. If you want me, then show me. Gotta blow me away.
I’m gonna drive you crazy. The way I shake it baby. Just bring your hip to my hip, Don’t trip when I whip you up. Right up into a frenzy. Get body to body can we? Just do this hip to the hip. Don’t trip come and touch it’s… Hot, hot, hot!
Hot – hot – hot -Can I drive you crazy?- Hot – hot -The way I shake it baby- Hot – hot – hot -Get you in a frenzy- Ha – ha – ha Hot – hot – hot -Gotta get closer- Hot – hot – hot -Bring it over- Hot – hot – hot -Body to body- Ha – ha – ha
No, it’s not going down like that If you want me, then show me Gotta blow me away
I’m gonna drive you crazy. The way I shake it baby. Just bring your hip to my hip, Don’t trip when I whip you up. Right up into a frenzy. Get body to body can we? Just do this hip to the hip. Don’t trip come and touch it’s… Hot, hot, hot!
I’m gonna drive you crazy. The way I shake it baby. Just bring your hip to my hip, Don’t trip when I whip you up. Right up into a frenzy. Get body to body can we? Just do this hip to the hip. Don’t trip come and touch it’s… Hot, hot, hot!
'This is the story of a girl, Who cried a river and drowned the whole world! And while she looked so sad in photographs, I absolutely love her, When she smiles... '
Защото обичам песента.
Знам, че повечето не сте я чували, и няма да я харесвате.
Но за мен тя е важна, защото ми напомня за един човек.
И знаеш ли, успях. Никой не ме забеляза. Всеки бе зает със своите работи, със своите цели. Сякаш, дори да им се бях изплезил нямаше да ме зърнат. Минах покрай тях. Те дори не ми хвърлиха поглед, да проверят дали наистина съм невидим. Хората са толкова предсказуеми. Знаете ли, вече като си говоря със съученеици знам какво ще ми отговорят. Безсмислено ли е тогава да говоря?
Обичам да не давам отговори на зададени въпроси и да давам отговори на незаданените. Питаха ме как е, аз отвърнах, че обичам звездите * и аз не знам защо *
Та, да се върна на невидимостта. Всъщност, не е ясно кой беше невидим. Не аз - а хората. Те бяха толкова забързани, че се губиха във времето и пространството. Аз бях тoчно видим! И си ходих из парка с развързани връзки и скъсана торбичка пълна с книги за библиотеката.
Като заговорихме за библиотеката, за първи път закъснях с връщане на книгите! Един ден!
Но библиотекарката успя да ме види. И двамата бяхме видими. За щастие.
Както виждаш, и пиша невидимо. Или може би аз пиша видимо, но ти четеш невидимо. Само съседката на третият етаж знае.
Бъдете видими. Другите ще си останат невидими. Няма да ви забележат. Но не берете грижа, а им се усмихнете зад гърба.
Слънцето се прозя бавно. Отвори очите си внимателно, и огледа случващото се. След няколко минути цялата Гъбкова поляна щеше да се разсъни, и то благодарение на него. Имаше още шест минути до излизането му на небосвода и пълното огряване на изстиналата през нощта земя. Облакът се приближи до него и го запита: -Омайващо нали, тази малка поляна, която за жителите и е целият свят... -Светът няма край.-отвърна спокойно Слънцето. -Светът има край за хората, които искат край. Които се ограничени и не обичат изненадите. Светът няма край за онези, които винаги мечтаят за повече. Слънцето се замисли, опблъкът продължи: -Светът на някои хора дори не излиза от главите им. Заплита се и си остава там, докато не отихне, в тих сън. -Прав си, светът стоига докъде поискаш сам. Моят свят стига до момента, когато обгръщам цялата земя с лъчите си... -Слънце, твоят свят не е голям. Всеки ден обикаляш наоколо във въздуха. Но ти си мислиш че е голям? -Нима твоят е по-добре? -Аз се раждам като капка вода, вливам се бавно в реката. Благодарение на твоите лъчи се превръщам в пара, издигам се нагоре. Когато стане студено, се превръщам в облак. А после завалям над земята, като тих реъмеж или силна буря. Капката пада на земята и отново продължава пътя си. Светът е бекраен. Часовниковата гъба в центъра на селцето удари 6 часа. Слънцето не можа да отговори на облака. Излезе над хоризонта, и обля поляните и горите със светлината си. Хората го наблюдаваха, усмихваха се и се радваха на топлината. След два часа, облъкът закри слънцето, и заваля. Усмихнатите лица на хората станаха изведнъж тъжни, те се еприбраха по домовете си. Няколко мига преди да се превърне в последни капки малкият пблак добави: -И, слънце, ти трябва да си щастлив. Ти даваш на хората радост, а аз скръб. Но аз ще обиколя целият ми свят, който е безкраен. Сега ще се влея в реката, и ще давам радост на хората гледащи я. Надявам се да се срешнтнеме пак. Сивото кълбо изчезна. Слънцето въздъхна. -Облаче, напомняш ми за Луната... А далееч, някъде долу, няколко деца щастливо си играеха с локвите, в една от които се намираше капката на бившият облак...
*Ам, уикенд е, попринцип се радвам че е уикенд, сега не е така, искам час по-скоро да дойде Понеделник, да съм зает и да нямам време за нищо, сега не е готино*
Гъбковият човек отпи от чашата си плодов чай и се зачете в книгата. Заекът следваше с очите си сяко негово движение. -Защо плодов?-попита зайчето. -Обичам круши. -отговори просто гъбковият човек. Тий отпи за пореден път от чашката си. -Чаят свърши! - обяви заекът леко строго, но и леко предупредително. Гъбковият човек стана от гъбката си, взе чашката си, и наля от голямата кана още чай. Книгата отново беше отворена. - Идва зимата. - отбеляза съвсем спокойно мишката. - Не оббичам моркови! - отговори ядосано заекът. - Госпожа Тротистол ми обеща липов чай. - пък вметна Гъбковият човек. Всичко затихна отново. - 319 страница. - отговир на незададеният въпрос заекът. - Морков? -предложи мишката. Заваля. Но никой от тримата не се намокри, защитавани от Голямата печурка. Мишката изчисти малко прах от книгата. - Да се прибираме - каза изведнъж гъбковият човек и затвори книгата. Мишката го последва по пътя към Голямата гпечурка. -Не обичам моркови. -твърна на незададеният въпрос заека, останал сам върху гъбката с плодовият чай.
Гадно ми е. Не просто от онова гадно, което обикновено имам, а наистина гадно. Гадно, което те разяжда отвътре. Гадно, което препобръща стомаха ти. Гадно, което те кара да крещиш в мислите си. Въх, имам чуството че с началото ан седмицата започват лошото настроение и познах! Днеска съм нямал нито един момент за усмивка, нямах желание за нищо, бях изнервен и се прибрах у нас скапан. ДСори една дума нямах сили да кажа. Легнах на леглото и затворих очи...не моях да заспя, защото имах чуството че всичко в мен беше обърнато надолу с главата. Опитах се да чета книга-тс, не става. Нищо не става. Седнах на компютъра. Блах! Нямам никакво желание да пиша този пост, но да се надяваме, че следващият ще е по-хубав. Поне има някой който да се опитва да ми оправи настроението. Приятелите.
Знаеш ли, че искам да спра времето. Ей, така да спра, да помисля хубаво, да тегля една черта на всичко, и да размразя времето спокойно. Тс, не става, напротив, времето тече така бързо, че едва смогвам бързината му.
Всъщност, имаше един моменет, този ден, който ме накара да се усмихна. Моята аларма на часовника, се включва едно радьо, вместо да звъни. Е, тази сутрин се включи на любимата ми песен, с която с радост станах...
Дори няма сили да съм Двуцветко, затова, нека да бъда посто...
