Saturday, November 25, 2006
Светът се простира докъдето ти пожелаеш...
Слънцето се прозя бавно. Отвори очите си внимателно, и огледа случващото се. След няколко минути цялата Гъбкова поляна щеше да се разсъни, и то благодарение на него. Имаше още шест минути до излизането му на небосвода и пълното огряване на изстиналата през нощта земя. Облакът се приближи до него и го запита:
-Омайващо нали, тази малка поляна, която за жителите и е целият свят...
-Светът няма край.-отвърна спокойно Слънцето.
-Светът има край за хората, които искат край. Които се ограничени и не обичат изненадите. Светът няма край за онези, които винаги мечтаят за повече.
Слънцето се замисли, опблъкът продължи:
-Светът на някои хора дори не излиза от главите им. Заплита се и си остава там, докато не отихне, в тих сън.
-Прав си, светът стоига докъде поискаш сам. Моят свят стига до момента, когато обгръщам цялата земя с лъчите си...
-Слънце, твоят свят не е голям. Всеки ден обикаляш наоколо във въздуха. Но ти си мислиш че е голям?
-Нима твоят е по-добре?
-Аз се раждам като капка вода, вливам се бавно в реката. Благодарение на твоите лъчи се превръщам в пара, издигам се нагоре. Когато стане студено, се превръщам в облак. А после завалям над земята, като тих реъмеж или силна буря. Капката пада на земята и отново продължава пътя си. Светът е бекраен.
Часовниковата гъба в центъра на селцето удари 6 часа. Слънцето не можа да отговори на облака. Излезе над хоризонта, и обля поляните и горите със светлината си. Хората го наблюдаваха, усмихваха се и се радваха на топлината. След два часа, облъкът закри слънцето, и заваля. Усмихнатите лица на хората станаха изведнъж тъжни, те се еприбраха по домовете си. Няколко мига преди да се превърне в последни капки малкият пблак добави:
-И, слънце, ти трябва да си щастлив. Ти даваш на хората радост, а аз скръб. Но аз ще обиколя целият ми свят, който е безкраен. Сега ще се влея в реката, и ще давам радост на хората гледащи я. Надявам се да се срешнтнеме пак.
Сивото кълбо изчезна. Слънцето въздъхна.
-Облаче, напомняш ми за Луната...
А далееч, някъде долу, няколко деца щастливо си играеха с локвите, в една от които се намираше капката на бившият облак...

*Ам, уикенд е, попринцип се радвам че е уикенд, сега не е така, искам час по-скоро да дойде Понеделник, да съм зает и да нямам време за нищо, сега не е готино*
posted by Спасителят в ръжта @ 2:19 PM  
2 Comments:
  • At 10:00 AM, Blogger fufulaZ said…

    само дето облаците не носят скръб, на някой си носят най-искрена радост..просто има изключения, а поставянето на граници и определения - скучно.

     
  • At 6:20 AM, Blogger zory said…

    светът е относително понятие зависи къде се намираш

    Иво пиши си в блога, защото ще те замервам с медузи =Р

     
Post a Comment
<< Home
 
За мен

Name: Спасителят в ръжта About Me: Невидима щриха, притежаваща звезди, които умеят да се смеят...
Чатбокс


Чужди истории
Забравени усмивки
Милион звънчета
Powered by


BLOGGER