Laughing stars...: Невидими щрихи

Friday, December 22, 2006

Невидими щрихи

Днес се правих на невидим.

И знаеш ли, успях. Никой не ме забеляза. Всеки бе зает със своите работи, със своите цели. Сякаш, дори да им се бях изплезил нямаше да ме зърнат. Минах покрай тях. Те дори не ми хвърлиха поглед, да проверят дали наистина съм невидим. Хората са толкова предсказуеми. Знаете ли, вече като си говоря със съученеици знам какво ще ми отговорят. Безсмислено ли е тогава да говоря?

Обичам да не давам отговори на зададени въпроси и да давам отговори на незаданените. Питаха ме как е, аз отвърнах, че обичам звездите * и аз не знам защо *

Та, да се върна на невидимостта. Всъщност, не е ясно кой беше невидим. Не аз - а хората. Те бяха толкова забързани, че се губиха във времето и пространството. Аз бях тoчно видим! И си ходих из парка с развързани връзки и скъсана торбичка пълна с книги за библиотеката.

Като заговорихме за библиотеката, за първи път закъснях с връщане на книгите! Един ден!

Но библиотекарката успя да ме види. И двамата бяхме видими. За щастие.

Както виждаш, и пиша невидимо. Или може би аз пиша видимо, но ти четеш невидимо. Само съседката на третият етаж знае.

Бъдете видими. Другите ще си останат невидими. Няма да ви забележат. Но не берете грижа, а им се усмихнете зад гърба.

~И бъдете спецялни~

posted by Спасителят в ръжта @ 1:14 PM

4 Comments:

At 1:48 PM, Russalia said…

Вече ти казах...
Адски красив пост.И знаеш ли...всеки е невидим.Докато някой не те направи видим...
Но пък и да си невидим има своте предимства...
At 6:18 AM, fufulaZ said…

много хубав пост, ще се въздържа от коментар.
At 7:26 AM, brunette 007 said…

Hmm i na men mi ahresa posta... I osobeno towa 4e e newidim... Brawo Ivo :}
At 6:56 AM, Unknown said…

Всъщност аз държа, че някои хора просто се раждат... видими... Тях не можеш да ги пропуснеш на улицата, не можеш да не усетиш трепетът на въздуха като минат покрай теб...
А може би, както ти го каза...
Не хората са видими и не...
Просто очите ни виждат различно...