| Wednesday, July 19, 2006 |
| Оставям ви звездите, умеещи да се смеят. |
 Ех, дойде и този ден! Едно голямо, 'Чао!' от мен. Но не за дълго. За около месец ще отсъствам, и едва ли ще имам достъп до копютър. Моля да ме извините, за всички форуми, в които съм участвал (;
Ще се връна, с дозина нови постове в блгоа. И да не ме забравите, ей!
Както, написах в заглавието-ще ви оставя смеещите се звезди. Грижете се за тях (;
Иво [за първи път се подписвам с истинско име] |
posted by Спасителят в ръжта @ 3:02 AM  |
|
|
|
| Tuesday, July 18, 2006 |
| 'Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото' |
 Явно манията на тема 'Малкият принц' ме е обвзела, така, че ще пусна отново подобен пост. Но този път с друг мои любим герои. Които е много умен. Всъщнсот, той научава малкият принц на много неща. Е, да не бавя- говоря за лисугера. Мисля, че ще ви стане ясно какво имам впредвид, като цитирам този толкова интересен персонаж.
' Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването:
- Ах! - каза лисицата. - Ще заплача.
- Ти си виновна - отвърна малкият принц, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Тогава не печелиш нищо!
- Печеля - отговори лисицата - заради цвета на житото.
И добави:
- Иди да видиш отново розите. Ще разбереш, че твоята е единствена на света. После се върни да се сбогуваме и ще ти подаря една тайна.
~~~~~
И се върна при лисицата.
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.'
Какво чуствате, прочитайки този текст?
ПП: Смених си песента, и най-веероятно това е предпоследният ми пост в този блог за месец (;
Двуцветко...
|
| posted by Спасителят в ръжта @ 10:10 AM |
|
|
|
| Monday, July 17, 2006 |
| Звезди, които умеят да се смеят! |
 Вчера, не успях да заспя, каквото и да направя. Вярно, бях ужасно изморен, но нещо дълбоко в мен ми пречеше да заспя. Та, реших да отворя прозореца, и да погледам... звездите?! Ах, такова ясно небе, не бях виждал от месеци....Моеже би това се дължи на това, че не поглеждам в 2 часа през нощта небето, или може би защото това наистина е първият ден, в които небето е ясно [Упс, стигнахме до разсъждения, а това не е позволено!]. Да оставим този въпрос назад, и да продължа. Всъщност, открих колко са красиви звездите. И тогава се сетих за книгата
'Малкият принц'
И си припомних това 'дете, което се смее, което има коси от злато, което не отвръща, когато го питате...'. Та, това ме накара да се замисля, и веднага в главата ми изплува цитата:
'-Хората притежават различни звезди. За пътешествениците звездите са водачи. За други те са само малки светлинки. За учените пък, те са проблеми. За моя бизнесмен те бяха злато. Ала всички тези звезди са безмълвни.Ти ще притежаваш звезди, каквито няма никой друг...
-Какво искаш да кажеш?
-Когато гледаш небето нощем, понеже аз щее живея на една от тях, понеже аз ще се смея на една от тях, за тебе всички звезди ще се есмеят, Така, ще имаш звезди, които умеят да се смеят!
И той пак се засмя.'
А, за Вас, звездите какво са?
Смехурко... |
| posted by Спасителят в ръжта @ 8:17 AM |
|
|
|
| Saturday, July 15, 2006 |
| Just... keep smiling! |
Здравейте! Ако четете тези редове, значи сте попаднали в едно от най-обърканите и страшните места в Интернета. Сега имате две възможности:
Да натиснете малкото X-че в ъгъла на страницата...
...Или да продължите с четенето...
Е, направихте ли избора си?
Значи, все пак решихте да останете!
Сигурни ли сте!
Давам ви още един шанс!
И още един
Затворете страницата ви, за ваше добро е!
Слушате ли ме!
Последен шанс!
Но вие останахте!?
Току-що най-важното си решение в този блог. Да останете. И само да знаете, че никак, не е страшно, ей!
Та, сега сериозно.
Реших да си направя и аз блoг [ми стана модно, какво =P]. Никога преди не съм опитвал, и не знам дали ще свържа двата края с третия =D. Но, от опит глава не боли, нали?
Искам, да ви кажа: Не очаквайте, да намерите в този блог велики мисли, или пък голями статии. Не. Ще пиша, всичко дошло ми на ума. Понякога дори сaмо дума. Ще бъдете изправяни, пред думи като:
'Диск'
Сега идва трудността. каква е първата ви мисъл, като прочетете написаната по-горе дума?
Има две възможности:
- Ако сте си помислили диск, с музика, Браво!
- Но ако сте се сетили за 'Светът на диска', значи този блог, е точно за Вас!
Е, голяма дилема, нали?
Предупреждение: За напред ще бъдете изправяни пред много въпроси, и почти винаги ще имат две възможности.
Така, че, можете само, да съжалявате, че не сте натиснали X-чето.
Но вече сте в кюпа-късно е!
Хайде, достатъчно от мен, защото вече ви писнаха глупостите!
И не смейте да коментирате!
Двуцветко...
|
| posted by Спасителят в ръжта @ 4:51 AM |
|
|
|
|
| За мен |
|
Name: Спасителят в ръжта
About Me: Невидима щриха, притежаваща звезди, които умеят да се смеят...
|
| Чатбокс |
|
| Чужди истории |
|
|
| Забравени усмивки |
|
| Милион звънчета |
|
|
| Powered by |
 |
|
